Очите ù блестяха, не разбрах от какво.

И друго ме привлече, нейната усмивка

и погледът ù прикован в мен.

Поисках да йù кажа нещо, но не можах.

Поисках с поглед да ù подскажа, че я харесвам,

че много искам да ù кажа нещо хубаво,

за да може нейната усмивка да не слиза от лицето.

Намирах се в парка, на една пейка си седях.

Изведнъж тя се засмя още повече, стана

и започна да ме снима.

И тогава разбрах, че не снима мен,

а една катеричка, която беше

на едно дърво зад мен.

И все пак се зарадвах на тази среща,

усмихнах се, станах и си тръгнах.

Колко малко му трябва на човека,

за да се засмее и да се зарадва на света.