Рядко оставям човек да върви
по пътеката от моите засъхнали сълзи.
Рядко оставям след себе си следи
когато нечовешки много ме боли.
Рядко заставам с наведена глава,
рядко наобратно започвам да вървя.
Рядко прикривам зад усмивка тъга,
рядко крия се зад тъмни очила.
Рядко го правех, обаче сега
обръща се всичко. Къде пак греша?
Никога от никого толкова много не искам,
никога никого за нищо не притискам. ...