Дали на света е всеки сам
или все пак някъде там
сред всичките онези
ще срещна аз и тези,
които хората наричат
сродните души?
Които мене ще разбират
дори и аз когато не успявам
и ще виждат без да питат
какво отвътре изживявам.
Които винаги при мен ще идват,
когато нужда те изпитат
със някого да поговорят,
да поплачат,понякога и да поспорят.
Които в мен ще оценяват
дори и малките неща
и ще продължават да ме уважават
дори и след като сгреша.
Които истината ще ми казват,
макар болезнена да бъде тя;
безкористно ще ми помагат
дори и без да ги помоля;
и само с поглед ще ми дават
сила,увереност и воля.

Че ги има аз не вярвах,
но грешала съм тогава.
Да намеря сродни аз души успях-
на обичта ми те отвръщат
и за мен са те това,
което съм и аз за тях.