31 дек. 2022 г., 07:46
Тъжна съм и явно ми личи,
Архимед отдавна не помага.
Марс е май с изпилени лъчи,
юли беше шапка на тояга.
Значи ти за мен луната сви,
баницата спретна ми, с късмети.
За дъга, щурчета и треви,
плахо спомен в сънищата свети.
Станала съм таралеж, почти,
на кълбо душата ми е свита.
С кърпени любови и мечти,
с вълците сърцето пак се скита. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация