Стани, Апостоле, и виж
наследниците ти как обезумяха,
Стани, Апостоле, и виж,
родината ни как я съсипаха.
Стани, да видиш що сториха,
със бедния народ,
те, де що има ограбиха
и оставиха ни без Живот.
Народа тъне и мизерства,
а те си правят министерства.
Народът – гладен без пари,
без надежди и мечти...
Стани, Апостоле, и дай ни сила,
за да опазим родината си мила,
Стани, вдъхни ни сила и кураж,
Да се надигне пак народът
и да се избавим от тоз “антураж”...
Но ние сме виновни – будни спим,
и те ни грабят, мачкат и си ги търпим,
а у всеки по един “апостол” дреме
и ако го събудим ний на време,
революция да сътворим,
та от сганта отровна...
Родината и нас да съхраним.
З. К.
© Зори Георгиева Все права защищены