Не се ли умори да ме измъчваш
под булото на злия алкохол,
деня във ужас да превръщаш,
нощта - във дебнещ дявол гол?
Камбана бие в лявата ми гръд,
звукът ще пръсне бедното сърце,
с душата ми, изправена пред съд,
за прошка сключвам пак ръце.
А ти мълчиш, че сякаш онемял си,
душевно се разкайваш може би,
но едва ли в себе си разбрал си
и оценил си мойте сълзи. ...