Разбуди се от миналото стар приятел,
дълго нощувал в таванските стаи сред спомени.
Забулен във прах от магия и шкафове стари,
посрещна ме той днес в топлата есен.
Прегърна ме в свойте обятия,
прошепвайки нежно: „Отново съм тук.”
Сърцето ми радостно празнува от днес,
защото няма да пия кафето сама,
преглъщайки трудно горчилката на деня.
Щастлива съм, преизпълнена с милиони малки мечти,
пъстри цветя разцъфват в сърцето ми.
Днес се завърна най-добрият ми приятел:
Любовта.
© Елица Илиева Все права защищены