severianin (Валентин Чернев)
417 677
30 июн. 2012 г., 23:01

Старата дреха 

  Поэзия
731 0 10

Навън е празник.

В пъстрата гълчава

и аз, залутан сред тълпата, крача.

Над Дунав топъл залез се стопява,

от сивата вода извира здрачът

и може би бих бил усмихнат, весел

– все пак е хубав ден, все пак е празник

сред багрите на тази късна есен –

но нещо ме смущава и ме дразни.

 

Аз знам какво е.

В нов костюм и с цвете

и аз празнувам, но вървя навъсен –

костюмът ми е тесен в раменете,

ръкавите изглеждат някак къси,

реверът ми се струва непривичен

и ми е неудобно да се движа.

На празник нова дреха се облича,

но тази ми създава само грижи.

 

Знам, моят номер е, не ми е тясна,

нормални са ревери и ръкави.

Костюмът е добър, това е ясно,

но все пак... Все пак нещо ме смущава.

Съвсем е нов. Не мога още сякаш

да го приема като част от мене,

а го облякох. Трябваше да чакам,

не ми достигна нужното търпение.

 

Ще се прибирам.

Някъде из къщи

видях едно сако от памтивека –

ще сложа него. Модата се връща,

пък и какво е нужно на човека...

Доволен съм, че дрехата е стара,

макар ръкавът й да е разнищен,

да има две лекета на хастара,

да е протрита край яката.

Нищо!

 

Ще метна старото сако през рамо

и тъй ще тръгна – шапка на тояга! –

и не затуй, че е удобно само,

и не затуй, че няма да ми стяга,

а и затуй, че с него преди време,

закичил хризантема на ревера

дойдох при тебе, дявол да го вземе –

то просто пази спомени от вчера.

 

О, не случайно хвалят старо вино

и стар тютюн, и стар приятел верен –

за нас са скъпи старите години

и онова, което беше вчера.

И тръгна ли на оня път далечен,

по който крачи сетната раздяла,

не искам с нов костюм да съм облечен,

а с проста дреха, с мене остаряла.

 

И нека новото не се обиди,

но в стар костюм по оня път забързан

ще взема с мен, когато си отида,

и времето, с което аз съм свързан,

и там, където стигна най-накрая,

когато спре душата ми без сили,

ще бъдат с мен във вечността, аз зная,

и моят свят, и спомените мили.

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Възхитена съм!
    Поздравявам Ви!
  • Благодаря на всички! Радвам се, че мислим и чувстваме еднакво...
  • Харесах!
  • Разкошен стих! Поздравления!
  • "Ще бъдат с мен във вечността, аз зная,
    и моят свят, и спомените мили!" - запомнящ се край! Възхитителен стих, напоен с мъдростта на вино отлежало!
    Минах, прочетох, харесах, оставам! Ти, Вал, си вече в моите Топ10!
  • Страхотно !
  • Ех ТАЛАНТЕ,темата която си вплела в този стих, е многозначна.Тъга,за нещо минало и незабравимо,носталгията за това нещо и сегашното, новото, което и на мен не ни се нрави, но времето ни е наложило да понасяме.Това видях аз в твоят нов костюм,а старият,незабравимият, свързан с прекрасните чувства от миналото той ще е с нас до края и в отвъдното.Мъчно ми стана.Оценка отличен
  • Поздравления, Валентин!
  • Много мъдрост има в този стих!
    Поздравления!
  • Да!
    Много хубав стих!
Предложения
: ??:??