4 апр. 2017 г., 11:30

Старата икона 

  Поэзия
478 1 3
В лика на Божията майка взряна
душата ми премръзнала, мълчи....
Една след друга свещите припламват
и оживяват нейните очи,
и шепне тя: "Излей ми свойта болка.
Човешка скръб поемам векове.
Пред мене толкоз майки са ридали
и молили за свойте синове.
От мъката им тъй съм потъмняла
и прогорена съм от майчини сълзи.
Едно-едничко пламъче надежда
в душата си от мене отнеси. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Марковска Все права защищены

Предложения
: ??:??