Старата икона

4 апр. 2017 г., 11:30

Поэзия

383 1 3

В лика на Божията майка взряна

душата ми премръзнала, мълчи....

Една след друга свещите припламват

и оживяват нейните очи,

и шепне тя: "Излей ми свойта болка.

Човешка скръб поемам векове.

Пред мене толкоз майки са ридали

и молили за свойте синове.

От мъката им тъй съм потъмняла

и прогорена съм от майчини сълзи.

Едно-едничко пламъче надежда

в душата си от мене отнеси.

Лекувай тежката си рана

със силата на добротата.

Ще има рани и ще има прошка

догдето майки има по земята"

... Една след друга свещите угасват.

Потъват в мрака мъдрите очи.

Притихнала пред старата икона,

душата ми молитвено мълчи.