Nella_gold (Нели )
841 4525
7 апр. 2010 г., 19:00

Старата къща 

  Поэзия » Другая
565 0 10

Сънувам често онзи дом,

с полуизгнили керемиди.

Със зид от камъни и пръти,

и под, измазан с глина.

И пречистен...

Във този дом израснах.

А времето сега оставя непоправими

белези по него. (И по мене...)

Самотна старата къща е днес.

(Е, по това си приличаме)

Само бръчките на живота

по стените напомнят

онова време...

Покривът, комините,

даже турските керемиди

все още са там.

Не, че си помни

годините.

И онова голямо,

тумбесто нещо , залепено

зад новата соба.

Пещта, която побираше в себе си

ароматния хляб и дърпана баница,

излезли от ръцете на баба...

И нощвите с огрибката,

и ръжена, с дървената лопата...

И туфата чемшир току пред вратата

А отстрани – каменното стълбище

към солдурмата, с резбован парапет.

И ... дупката за тавана...

На който с часове се ровех

и търсех тайни съкровища.

И стаята за гости, и другата –

с тъмния килер,

дето баба криеше разни лакомства,

за да ме изненада.

И ... все още ухаеха на земя,

подовете им, грижливо

измазани с червена пръст.

Поглеждам прозорците...

Сякаш са отеснели –

(кой ти говори за ПВЦ?!) –

от чисто дърво са си.

И онзи странен сън,

останал в съзнанието ми,

че ... щъркел не ме е донесъл,

а просто ме научи да летя...

И още... Ето.

И в миг оживява стария дървен стан

под навеса, и онова дете,

което се катери по натрата,

къса основите,

но вика щастливо:

„Тъчам, бабооо, тъчам...”

Колко много спомени

от най-щастливото детство!

...Само старците ги няма.

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за това, че върна спомените, Нели!
    Радваш!
    Поздрав и от мен!
  • Всичко е там, Нели! И остарява бавно като нас...

    Май скоро си ходила, щом те е подгонила носталгията!
  • Всичко си е там. Поискай и ще го видиш.
  • Имала си вълшебно детство и ни го разкриваш в завладяващ стих! Поздрав, Нели!
  • Хубаво и тъжно поздрави Моето стихче е озаглавено Бялата къща дано ти хареса -еднакви мисли ни гнетят .
  • Спомените от детството са съкровени и чисти!
    Поздрав!


  • че ... щъркел не ме е донесъл,

    а просто ме научи да летя...

    Прекрасно!Разтъжи ме...
  • Едва ли е вашата, Нели, но ги има много и някак ги снимам с цялото си уважение и преклонение! Ако можех с кадъра да спра разрухата и забравата...
    Болезнена красота са!
  • Видях, Ира...И ахнах! Защото... да не си снимала "нашата" старица?!
  • "Сънувам често онзи дом,
    с полуизгнили керемиди.
    Със зид от камъни и пръти,
    и под, измазан с глина.
    И пречистен..."

    Поздрав http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=209688

Предложения
: ??:??