Старата липа
И тази пролет, облечена в зелено,
погледна мъдро старата липа,
изтръска зимните тревожни мисли,
закъта в клони птичите гнезда.
И тази зима преживя студа
под тежестта на ледени висулки,
изправи се, отръска тя снага.
Край нея пак летяха пеперуди.
Сама със вятъра говореше си тихо,
помоли за пощада и живот,
мъкар дълбоко браздите й в стеблото
да пазеха следи от минала любов.
В гнездата вятърът загрижено поглежда
и с южен дъх поръсва ги с надежда:
Живей през всичките сезони!
Поредната награда съдбата ти отрежда.
Искрица радост зашумя в листата,
животът покрай нея пак запя,
сърце на младост затуптя в липата,
короната извая силуета на жена!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Все права защищены