Старата мелничка за кафе...

Учудих се когато я намерих

на дъното на старият ни шкаф:

– бе експонат от „бронзовата“ ера...

И както часови́ – застанах прав!...

Навярно бе носталгия – в момента

със спомените изведнъж дошла́,

но мелничката пак във Ориента

ме връщаше... При своята душа...

В метален корпус, беше от ония,

които се разделяха на две,

кафето мелеше почти с магия –

за ритуала с „турското“ кафе́...

О, дълго там стоях... Стоях изправен

и сякаш, че отвори се порта́л,

а спомен умилял и незабравен

разтърси ме със вихър закъснял...

Започна и „Обратното“ броене,

а Времето назад пое с тъга,

щом някак меланхолно покрай мене –

Животът се изнизваше сега...

И във едно омайващо торнадо

се завъртя той в ритъм отреде́н...

Дори́ и мама там бе много млада!...

...А гравитацията – беше общ проблем!...

Носталгията свежо-ароматна

пак идваше от старото джезве́

и ме разнежи с глътката приятна –

на първото за този ден кафе́...

Полъхна вихър тих дошъл от Детството

със спомени и ритъм жив сега

и беше от любов, а не кокетство,

когато я погалих със ръка...  

От топли кифли о́ще аромата

внезапно пак от кухнята дойде...

С дъхът си атмосферата позната

подкани ме за: „първото“ кафе́...

А къщата ни беше като гара:

все някой тръгва... Връщаше се – друг...

Далечен влак все беше в надпревара

със Времето... И с тишината тук...

Да изкипи́ се случваше джезвето,

тогава с агресивен аромат

от „сблъсъкът“ на огънят с кафето

започваше денят неосъзнат...

... А вечер щом емоции донасяхме

от миналият вече ден в прехла́с

и мелничката беше си на масата

понеже тя: си бе „една от нас“...

... И днес, когато я открих отново

се върна сякаш оня чуден свят,

и всичко беше прелестно и ново...

... А спомените бяха с аромат!...

От този аромат, дори стените

попили бяха в дните със финес...

... Усещах го, макар да са разбити,

тук толкова илюзии до днес!...

22.11.2019.