14 окт. 2008 г., 17:52

Старата вълшебница 

  Поэзия » Другая
622 0 4

В гората, на другия край на света,
живее вълшебница стара.
Посреща с усмивка добра утринта,
замръква с коктейл и китара.

И времето сякаш не стига до там -
животът край нея минава.
Лицето и грее от вътрешен плам,
сърцето и младо остава.

На двора и има столетно дърво
и извор вълшебен извира.
Дървото говори и пее само,
а в извора мъдрост се сбира.

Щом някой е сам или тъжен, за миг
при него отива с надежда.
Над влюбени пръска искрящи звезди,
изгубени – в пътя повежда.

В дома и не можеш случайно да спреш -
оттам никой път не минава!
Любов и утеха, мечти и копнеж -
тя знае кому да дарява!

Вълшебнице,тайно над нас застани
по начин, до днес неизвестен.
И нека през бъдните нощи и дни
да минем с усмивка и песен!

 

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??