2 авг. 2005 г., 09:03
Старецът край морето
Старецът край морето
Лазурни небеса усмихват се лениво
и с песен на гларуси срещат деня.
Под тях се буди морето-оловносиво,
за да пие жадно утринната ведрина.
На пристанището лодките в редица
строени, потайни, сякаш още спят.
Не се чува смях на малки дечица
дори вълноломите гузно мълчат.
А приседнал на пейката отсреща
някакъв старец се взира в простора.
В очите му святка влага гореща
незабележима за другите хора.
Две старчески устни потрепват едва,
две сърца бият- в едното кръв
а в другото солена морска вода.
Старецът въздиша и заговаря пръв:
“Приятелю, в сърцето ми живее
Прекрасния спомен за минали дни
Нашият кораб в душата ми грее
И като слънце ме облива в лъчи.
Сега не са живи онези моряци,
Нашия кораб ти отдавна взе
Но споменът за гордите юнаци
Все тъй живее в моето сърце.”
Морето потрепва сякаш виновно
И тихо нашепва с гласа на вълните:
“Времето беше такова- съдбовно,
прости ми старче, данъка на дните!”
Слънцето вече се вдига, закача
С нежни ласки гърба на вълните.
Някакъв старец по пясъка крачи
С морска пяна, вплетена в косите.
Лазурни небеса усмихват се лениво
и с песен на гларуси срещат деня.
Под тях се буди морето-оловносиво,
за да пие жадно утринната ведрина.
На пристанището лодките в редица
строени, потайни, сякаш още спят.
Не се чува смях на малки дечица
дори вълноломите гузно мълчат.
А приседнал на пейката отсреща
някакъв старец се взира в простора.
В очите му святка влага гореща
незабележима за другите хора.
Две старчески устни потрепват едва,
две сърца бият- в едното кръв
а в другото солена морска вода.
Старецът въздиша и заговаря пръв:
“Приятелю, в сърцето ми живее
Прекрасния спомен за минали дни
Нашият кораб в душата ми грее
И като слънце ме облива в лъчи.
Сега не са живи онези моряци,
Нашия кораб ти отдавна взе
Но споменът за гордите юнаци
Все тъй живее в моето сърце.”
Морето потрепва сякаш виновно
И тихо нашепва с гласа на вълните:
“Времето беше такова- съдбовно,
прости ми старче, данъка на дните!”
Слънцето вече се вдига, закача
С нежни ласки гърба на вълните.
Някакъв старец по пясъка крачи
С морска пяна, вплетена в косите.
© Георги Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Жоре,браво
очарована съм не само от стихотворението ти,ами също ,че те виждам и в този сайт,дано се сетиш за мен по името и данните страхотно произведение,както и всички останали успех -
Много ми хареса
-
лазурно и с толкова обич ... поздравления !
-
Докосващо,нежно,тъжно и красиво.Поздравления
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
