28 апр. 2010 г., 21:12

Старецът с кантара 

  Поэзия » Другая
1742 0 19

 

Старецът с кантара

 

 

Той е много стар и много тъжен.

И не гледа никого в очите.

Приказва рядко, никога не лъже

и не вярва вече във мечтите.

 

Обувките му май не са по мярка,

има сив пуловер, доста скъсан.

Няма свой адрес, живее в парка,

тъй като е тих. И не е мръсен.

 

Всяка сутрин сяда на паважа,

там, зад уличния светофар.

И изглежда толкова неважен,

свит зад своя овехтял кантар.

 

Има дни, в които е невидим

- всеки минувач го подминава.

И във тези дни остава гладен,

а още колко дни ли му остават?

 

Но всеки вкъщи има си кантар

и, без да знае, крачи слепешката,

че там, на онзи прашен тротоар

един кантар отмерва добротата.

 

© Десислава Ценова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??