Прочитам книги странно пожълтели,
преглеждам стари, сякаш свежи новини.
Във времето са някак спрели,
заключени във снимки и графи!
На масата пред мен е пепелника,
препълнен с фасове, цигарата дими!
Дали ще го намеря, туй което търся?
Не знам, но иначе не бих могъл, уви!
Съдби на хора в овехтяло време,
антрефиле за светски новини.
Починал някой, друг родил се,
трагедия любовна, паркетни клюкини.
Светът сега е вече делови, логичен,
забързан, сбъркан, поруган, омачкан.
Ти, новините нови, просто пропусни,
там няма чувства, става дума само за пари!
© Иван Иванов Все права защищены