Ти си онзи вкус тръпчив в устата,
спомен за сълзи безброй!
Мойто лутане тревожно,
моят гняв и мойта злъч!
Онзи край изричан всеки ден
и днес стои отворен...
Още ме болиш,
но времето лекува стари рани,
знам, ще преболиш.
© Антоанета Палева Все права защищены