Със стара песен пак изплува
стар спомен за стара любов
и започнах стар сън да сънувам...
Така стар, а и толкова нов!
Как хубавите неща бързо свършват,
а колко дълго чакане изискват,
колко рядко получават щастлив завършек
и как всяка капка живот изстискват!
Със стара песен пак събудих
стария спомен за твойто лице
и както преди кръвта се разбушува,
както преди затупка моето сърце...
Как хубавите неща нараняват,
а как се смееш, докато те убиват
и как уж от времето минава,
а аз пак със спомена за теб заспивам!
. . .
И стари страници прелиствам
от албум със снимки на старото "ти"...
Кой със тази съдба ме ориса -
за теб да проливам стари сълзи?!...
П.п. Винаги ще те обичам, Веско!
© Петето Все права защищены