Една надежда отплувала
като старите лодки на кея.
Морския бриз все е влюбен,
платната окъсани се ветреят.
В греблата тишина е замряла,
само спомени пазят вълните
за лодкаря морето възпявал,
изгубил мечти в дълбините.
Чул омайния глас на русалки,
търсел своята вярна изгора.
Любовта му в морето израсла
се разбила с вълните в прибоя.
В старите лодки времето спря
безплътни видения в мрака.
Сенки на лодки, една тишина…
…любовта си рибарят все чака.
Аз ти благодаря!