> В памет на Димчо Дебелянов
> "... сън е бил, сън е бил тихия двор,
> сън са били белоцветните вишни!"
Къде ли остана
в моите спомени
старият двор?
С дивите кестени
и дъха на липа,
тъй ликуващ и нежен?
И оградата,
малко порутена -
свидната моя ограда - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация