24 авг. 2007 г., 13:51

Старият хълм 

  Поэзия
646 0 9
И преди той беше там,
малцина го съзряха -
незнаен, древен храм,
със който те се сляха.

До крайност съвършен,
до болка непокътнат,
към нищо устремен,
слова във него глъхнат.

Всесилни, древни тайни
в сърцето си таи,
за пътища незнайни,
за славни прадеди.

"Това що нявга беше,
не ще да бъде пак!",
той тихо си шептеше
и даваше ни знак.

Но кой ли го разбра?!
Във днешната реалност
той хора не позна,
а срещна само жалост.

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??