Когато калдъръмът онемее
под сенките на старите дървета
и слънцето замислено огрее
стрехите по красивите тепета...
Когато стъпки нарушат покоя
на уличките тесни и извити
и спомените скрият се от зноя
на слънцето - във дървено корито...
Когато оглуши те тишината -
полегнала на хълбок на стобора,
присядаш - ослепен от красотата...
И нямаш сили даже да говориш... ...