Старият щъркел

20 мар. 2013 г., 12:38

Поэзия » Другая

790 0 5

Самотен, стар и окуцял,

съвсем случайно го намерих.

Завих го с някакво одеало,

а после месеци треперих,

дали ще презимува здрав

в гаража, дето го пренесох.

Той кротък бе и благ по нрав.

Към мене се привърза лесно.

Щом зимата се извървя,

кокиче щом разцъфна в двора,

отворих пътната врата,

посочих слънцето, простора

и просто казах му: "Върви!

Те, твоите, са там в блатата.

Да, трябва да се разделим...

Отлитай! Там е свободата."

Загледан в птичите ята

отвърна щъркелът унесен:

"Не аз донесох пролетта,

а ти на мене я донесе."

Знам, всеки има своя миг

и всеки има своя полет.

В живота, кратък като вик,

бе най-щастливата ми пролет.