laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
23 мар. 2013 г., 11:45  

Старостта 

  Поэзия » Другая
707 0 6

                                                                   На родителите ми

                                                                   По Недялко Йорданов

Старостта е въздишка.

И е видно това

не по белите нишки

на твойта глава,

 

не защото забравяш

или нощем не спиш.

Себе си изоставяш.

Предпазливо вървиш

 

и въртят те все ставите –

колена, рамена.

И приятели ставате

със една тишина.

 

Старостта те променя.

Уж си ти, а не си...

Даже вече не решиш

оредели коси.

 

Недочуваш, упорстваш.

Някак си все си прав.

Все си в единоборство

с нечий вкус, с нечий нрав.

 

И ти пречат все младите,

че  не са като теб.

Сгорещени са свадите,

а светът е нелеп.

 

Твоя крепост е къщата.

И гневът ти расте.

Старостта те превръща

в смешно малко дете.

 

Старостта е беззвучен,

тъй самотен  рефрен.

Знам, че тя ще се случи,

не на мен, не на мен...

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Виждам себе си. И то не след дълго...
    Благодаря
  • sinoptic позна .Мислех да напиша по "Младостта си отива" на Недялко Йорданов, (така е в първи куплет), но исках да го посветя на родителите си.Ще го редактирам.
  • Младостта си отива
    и е ясно това
    не от белите жички
    по мойта глава...
    Да беше написала поне,че стихът ти е по "Младостта си отива" на Недялко Йорданов!
  • Хареса ми!
  • Не, на тебе - никога!
    Как ми се иска и с мен да е!
    Чул те Господ, Нина!
  • Струва ми се,че имаме едни и същи родители.Къде сте родена?
Предложения
: ??:??