Старостта

20 апр. 2019 г., 09:42

Поэзия » Другая

357 0 1

Остарях. Помъдрях, но едва ли.
Огледалото нивга не лъже!
А сърцето, умът то не жали!
Кой бездомният вятър, ще върже?
Остарях, но едва ли е драма,
че убиват коне без зъбѝ.
Старостта е постеля за двама,
тя е сладка, щом двама боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Старостта

Искате да прочетете повече?

Предложения