thedac (Димитър Драганов)
873 1129
13 февр. 2018 г., 00:21

Старостта на живота 

  Поэзия » Гражданская, Другая
512 5 3

Износен се усещам и боли ме.
Годините превъртах ги напук.
Когато ме наричаха по име,
аз винаги се правех на неук.

Косата е прошарена и бяла,
обляна е в самотна чистота.
Отблясъка на дивото ѝ тяло
сърцето ми налива с вечността.

Краката ми са меки и са пролет.
Изсъхнала. Без птици и лъчи.
Душата на несбъднатия полет
копнежа за сърцето ти роди.

Отивам си. Във късната ни есен
изгубих твоя пламък сред тела.
Бъди човек, мелодия и песен –
която ще попие в‘ вечността.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Оценявам. погледа към старостта- бъдещето, но това е истината! Браво!
  • Умееш да влизаш умело и в други по-трудни образи. Почитания!
  • Ех, Поете! За къде си се разбързал? Останал ти е спомен. Превърни го в песен, в светлина! Да те води до края на земния път. До вечността!
Предложения
: ??:??