22 янв. 2007 г., 16:31

Старостта носи своята радост 

  Поэзия
745 0 12
Старостта носи своята радост,
нейна гордост е мъдростта!
През годините преминала младост,
тя е тихата топлина на жарта!

Тя е  спомена прашен в очите;
на усмивките следите дълбоки,
по ръцете трептели от ласки,
след години превърнати в болки!

Старостта носи своята сила
в побелелите вече коси,
колко зими и пролети има,
старостта знае и ги цени!

Аз не зная, накъде моят път ме отвежда!
Ще пристъпя ли някога нейният праг?
Ако Бог ме закриля до нея да стигна,
то дано тя, не ми бъде враг.
00.09.2006г.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??