Старото одеало
Старото одеяло
Старото одеяло излиня.
Стана грубо. Почна да се къса.
Бе раздало свойта топлина
и съвсем естествено - закъса.
Мекото лице се поизтри.
Вените на вътъка избиха.
От прането се обезформѝ,
молците жестоко го пробиха.
Сгънаха го тъй, надве – натрѝ.
Искаха да го изхвърлят даже.
И дори не помни кой го скри
на колата в мрачния багажник.
Тъжно и отчаяно живя
месеци забравено, ненужно.
Докато навън не побеля,
а асфалтът не изпадна в ужас.
Новата кола не издържа
и затъна в преспата дълбока.
Късна доба. Сняг. Сама жена.
И поле. Безсмислено широко.
Бяла самота и леден свят.
Боже, мили, как да се опише!
Одеяло, като благодат
подарена на човека свише.
То пови като във пелена
и спаси замръзващото тяло...
Кой попита има ли цена
старото протрито одеяло?
© Александър Калчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Великолепно!!
-
Стойностите на нещата зависят от конкретните обстоятелства...
Има философия в този стих! -
"Бяла самота и леден свят.
Боже, мили, как да се опише!
Одеяло, като благодат
подарена на човека свише."
Страхотен подтекст има това стихотворение. Ние, хората, сгъваме на две на три и отстраняваме не само вещитете си, но и ближните си...
Браво!
Някога бях написала едно стихче за това, как се чувства ненужното.
Замита вятърът листата
по улици и тротоари.
Ненужни са и ги подмята.
Ненужното не пари.
Ненужното се отминава,
така – съвсем небрежно.
Ненужното мълчи в забрава,
мълчи до безнадежност.
И само някоя въздишка
напомня, че го има.
То нищо никога не иска
и в него винаги е зима.
Безплътно в лятото студува
и става точица полека,
но нощем винаги сънува
светулки малки и щурчета. -
Еха! Бурни аплодисменти за интересната тема, предложения прочит и прекрасния стих!
-
Класно! И все пак никому не пожелавам да се чувства, като старо одеяло
-
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Макар захвърлени от суета,
те в нужен миг ще ни помогнат,
щом суетата превъзмогнем!
Харесва ми!