8 дек. 2006 г., 04:33

Стая 

  Поэзия
684 0 4
Не влиза лъч във тази стая,

завесите и спускам през деня,

стените и боядисани са в бяло,

а черни мисли носи тя...




Ти идваше, със тебе - Светлината,

Усмивката, Небето и Света,

ала без Теб навлезе тука Вятър

и моята безкрайна самота .




Но светла ще е стаята отново,

изпълнена със снимки и цветя,

пред мене тръпнат хиляди любови -

прохождам във живота си едва...




Боядисана във черно или в бяло,

тъй, както настроения меня,

душата ми си има огледало -

оглежда се във стаята ми тя...


© Татяна Начкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??