SwEeT_MiSs (Деница Тодорова)
28 91
1 мая 2006 г., 13:57

Стая пълна със самота 

  Поэзия
931 0 5
Седя сама в стаята,
сама...
Преди споделях я,
с моята сестра...
Сега сама в нея,
като че ли ме поглъща,
като огромна бездна.
Тя ме дърпа към дълбините,
на тъгата...
Стаята огромна,
пълна със спомени прекрасни,
натъжава мен,
моето сърце, моята душа и тяло...
Спомените сменят се един след друг,
като лента на чудесен филм.
Филм на моите желания,
предишни, филм на миналите дни...
Чувам разговорите наши, чувам писъците, караниците,
как приказвахме до зори.

Всичко тъй оттеква...
Пиша тези редове,
сълзите ми напират бясно,
като бездънна яма обърнала
се тя обратно,
и капят те, и нямат спир
за случките отминали,
за миналите дни...
Липсата на скъпия човек,
напуснал дом и тръгнал сам,
своя път да дири...
Тъжи моето сърце,
и пак спомени любими,
и приказките кънтят в стаята голяма...
Обичам аз сестра си,
и тъжно ми е в тази нощ.
Тъжно, че не мога аз да я прегърна,
че не мога да и кажа:
"Лека нощ".
Но нека тя да е щастлива,
и своя път на воля да избира.
Аз съм само малката сестра,
подкрепяща я до края на света...

© Деница Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??