9 дек. 2015 г., 13:52

Стенание 

  Поэзия
436 1 8
Пропадам в дупки по шосето
на живота, на деня и не знам кое,
наречено от някой "битието" -
завихрило ме, нанякъде поел,
челно то връхлита ме в лицето,
пълни ми очите с прах и пепел
и като пумпал ме върти, аз - свредел!
Но защо все получава се така -
уж свредел, а съм в дупки цял?
Ах, свредел, въртящ се наобратно,
дълбаещ рани и мъки като ями ...
Когато припада над света мъглата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Все права защищены

Предложения
: ??:??