Не вярвах, знайте, че сърцето може – да,
стена бетонна в себе си да изгради,
да впише в нея тежка каменна врата,
ключа й във морето да захвърли!
Не питах го аз често то що иска,
живеех за момента, на мига,
не знаеше то на плътта как да устиска,
а аз прегръщах...собствената си лъжа.
Сега какво – живея, даже - вижте - ходя,
не, тичам подир собствената си следа,
мразя, обичам – мигар вече прося,
умирам бавно аз, удавен в самота. ...