18 июн. 2007 г., 17:49

стени 

  Поэзия
457 0 6

Стени, стени, стени
обгръщат ни от всякаде.
Стени от камък и дърво,
от болки и тревоги,
дори стени от думи неизречeни,
породени от чувства обречeни.
Колко трудно изричат се думи,
колко по лесно е да мълчим.
И да скриваме даже от себе си,
че понякога плачем дори.

© Валя Митова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ДАНО!БЛАГОДАРЯ
  • Поздрави Валя !То да се правя на умен под този стих не искам ама исках да споделя , че стените в нас са по-страшни от онези дето можем да прескочим вънка!Да съборим вътрешните си стени и да светне в душите ни...
  • Много благодаря!
  • Не скриваме плача си, мила. Тя стената няма да помогне.Често си ревем и пред себе си и пред другите.Много мъдро си го написала! Поздрав!
  • ДАНО
  • Дано не се стоварят отгоре ни!
    Привет!
Предложения
: ??:??