От буцата са разделени,

милиони песъчинки камък,

в стени по-късно претворени

на някакъв старинен замък.

Обречени в раздялата са те,

били навремето една скала,

сега разделени са на две

за незнайни времена.

На хиляди парченца раздробени

и после смесени със кал,

а след това отново съградени,

взаимно гледат се с печал.

Две лица на две стени,

безмълвно гледат се сега,

тежки ще са всички дни -

безлични и изпълнени с тъга.

Чужда им е всяка близост,

насила разделени от едно,

да са заедно готови са на низост,

някому да сторят зло.

Времето тече тъй бавно,

години минали безброй,

владетели, забравени безславно,

загинали за камъка във бой.

Отново заедно ще бъдат те,

не ще приемат раздялата без ропот,

сега да става каквото ще -

и рухват две стени със грохот.

Били насила разделени,

безчувствени живели векове,

със света в едно са сътворени,

днес заедно в разрухата са те.