Стига ми да съм край теб,
да бдя, когато засънуваш
и веднъж поне да чуя
името ми как бълнуваш.
А в свежо хладно утро
мързеливо да се сгушваш,
докато с лъчи игриво
то завесите промушва.
Да си мълчим дори -
достатъчно ми е това,
сърцето ти да слушам,
дишането ти да доловя.
Стига ми във унес тих
сега пред тебе да немея.
И в стихове аз свойто
вдъхновение да лея!
© Александър Все права защищены