Vrabcheto (Кирил Бачев)
74 1011
29 мая 2007 г., 22:42

Стих 

  Поэзия
650 0 6
 


Болката отдавна ме предупреди с далечното свистене свое...


С рицарско достойнство си отиде тя тогава.
Да. В началото и капчица съмнение не съществуваше. 

Но, случаят ми бил   патологично личен - и

почти предопределен.    

Коловозът сам предначертавах, врязвах

Линиите на Живота и Страстта

интуитивно,

по които влака на болезнените спазми ще премине...

И уж грешах, и  се пречиствах едновременно...

Сега  в припадъци разсъдъка ми се избистря...

Релсите кънтят.


Котлите бълват пари огнени...


Велика е смиреността от болката пречистваща...

Но аз


не съществувам вече...


Съществото ми е вече стих.

Безумно думите се впиват  в листа.


Молитви на изгнаници обречени...



Преобразяване...

© Кирил Бачев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре, че сега го направи! Така видях този твой стих и те поздравявам!!!
  • Ауууууууууу....Тук не съм благодарил - от месеци -въобще ...Креми..Галя...Мирослава...Даша ...Доре ... Рени
    Благодаря ви от сърце....
  • "Преобразяване..."
    Почти като ново раждане. Пожелавам ти да се пребразиш, за да съществуваш отново. Може би много хора имат нужда от това.
    Поздравления!
  • И от мене поздрави!!
  • Много хубав стих си сътворил!
    Поздравления!
  • Много ми хареса стиха ти!!!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??