13 дек. 2019 г., 20:02

Научи ме от обич да плача 

  Поэзия » Любовная
799 8 10

НАУЧИ МЕ ОТ ОБИЧ ДА ПЛАЧА

 

Притисни се в мойте обятия,
отложи неизбежното сбогом.
Щом казваш, че пълня душата ти,
нека бъде задълго и много.

 

Че, отчаян, признай, си ме търсил,
и за миг остави да погледам
как заравяш в косите ми пръсти
и потъваш у мен – за последно!

 

Да те чувам как дишаш на глътки
и топиш се – свещица сред мрака.
Нека чезнe в очите ти пътят,
който върна те тук, неочакван.

 

– Остани! – ли ме молиш, безсънен,
до кандилцето с пламъче зрачно?
Не потегляй, когато се съмне.
Научи ме от обич да плача.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??