Пламък на свещ тихо догаря,
и в него виждам своята съдба.
Тъжно ли ти се струва това?
Може би е тъжно - да!
Но мен пламъка държи ме на крака
и поддържа жива в мен страстта.
Колко странно е това
аз радвам се и едновременно тъжа.
Обичам и страдам еднакво сега
и в огън и лед е обвита моята душа.
Страдам за преди и сега
и обичам теб както никога.

Стих любим за теб
дори единствен на света.
Стих, разказващ за страха,
изпитан до сега и за бъдещето неизвестно.
Стих, разказал ти за любовта
и показал ти лицето на моята душа.
Стих в сърцето ми се пише
и сърцето го бележи на мига.
Стих, който дава всичко
и всичко от мене ще вземе.
Стих любим, единствен на света,
стих за теб и любовта.

Вървят ли двама, по път осеян със мъгли
и слънце там дори да няма, не ще ни спре.
И силни като огън и вода,
и силни чуства в нашите сърца.
Аз съм с теб и ти си с мен,
но на каква цена ще изживеем всичко това.
Аз готова съм да си платя за всичко
и дори отгоре ще платя, за да си с мен в нощта.
Аз те обичам и с теб горя.

Изгарям те, когато спирам ти дъха.
Изгарям те, когато с тебе съм в нощта.
Изгарям и обичам те така, както никой на света.
Изгарям и бележа те завинаги сега.
Завинаги с мен и историята на любовта.