В мен живее бурята...
и ураганът я приветства.
Стихийно заличават сушата
събарят всичко и изчезват....

В мен горят пожарите
и мощните вълни се удрят.
Изгарят и лекуват раните.
Пламъците тържествено танцуват.

В мен издигат се скалите
и виелиците студено ме целуват.
Каляват още онова в гърдите,
за да не започне отново да робува.

Но в мен настанила се жената,
онази нежната и вечно слабата.
Пред любовта ѝ скланят те главата,
оставят място на надеждата и вярата.