Да връхлитат бури, урагани,
да прииждат силни ветрове.
Да се кършат клони, длани...
да се късат светове, сърца на две...
Да се срути всичко, както могат
да се срутят и човешките мечти...
да избухне всичко във пожари,
като моята душа да се изпепели...
Да се удави всичко в океани,
да потъне като мене във сълзи...
Като стъкло, на хиляди парченца,
светът прекрасен да се потроши...
Ела! От отломки, прах и пепел,
накарай Феникс да се прероди!
Едвали и светът ще понесе товара
на стихиите, които ми изпрати ти.
© Периян Байрамова Все права защищены