4 сент. 2018 г., 14:52

Стихия 

  Поэзия
468 0 0
Море!
Желано и безбрежно!
С омайния лазур на твоите очи.
Крушението, знам, е неизбежно
за кораба на моите мечти.
Море!
И то безумно бурно и опасно!
С неукротимите вълни на твоите коси.
От първият момент ми е кристално ясно,
че няма кой от нежната му мощ да ме спаси.
И ако ти случайно се учудваш
защо те гледам само и мълча. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Василев Все права защищены

Предложения
: ??:??