На Стоянка Мутафова
Ето я! Кралицата на ветровете!
Главна героиня в постановката "Живот".
Декорът същият. Прожекторът надвесен.
С крила припляскват строфи монолог.
Последният. Облечен в нейната душа.
С нейните усмивки, рани и сълзи.
Финални думи. Режисира ги сама.
Реши достойно с тях да полети.
А публиката, затаила дъх,
днес не ръкопляска, а мълчи.
Защо? Нима заслужила е?
От сцената да слезе не с аплауз,
а със сълзи?
Някога прегърнахте едно дете. Днес това дете Ви прегръща с думи. Поклон!
© Християна Манева Все права защищены