СТИХИЯТА

Стихията на живота 
превърна в капан дните ми.
Голгота...
Тленност в очите ми.
Светлина от жар.
Ярост ураганна.
От светкавица пожар.
Небесна промисъл падна.
Овъгли небесата ми.
Земята пустиня направи.
В нея телесата ми
в забвение остави.
Влечуго самотно. -
Поех кръста си тежък...
И безропотно
разкъсвах мрежите...
От нишките стълба плетях...
Все къса оставаше.
Не спрях.
В нея вплетох копнежите.
Претворих ги в стих...
Той криле ми даде.
С пустинята се простих
и светове си създадох.
Гнездо от смях и сълза,
клечки от спомени,
мъх от любовта,
от песни пера отронени...
Полетях...
И ще летя...
Докато смъртта ме догони.

..

03 08 2016