И сълзите ми бяха/са от мастило,
и болките ми бяха/са стихове -
Сърцето си сглобих, но не с лепило,
а със Любов, перфектно и без шевове.
В живота крачките ми бяха и са рими,
в които няма на Поезията законите,
но пък от всичко друго във тях има
кодирано в поемите на спомените.
Тетрадки са ми дните и годините,
и всяка страница, и буква е различна.
Не търся логиката и не знам причините,
но знам как светя, има ли Обичане!
Сълзи от болка и сълзи от щастие -
Мастилото по скулите се стича...
Животът Рай ли е, животът ад ли е?
Това не знам... но знам, как се Обича!
20.01.2021.
Георги Каменов
© Георги Каменов Все права защищены