22 мая 2007 г., 22:05
Стихотворение за Бала...
Частиците
Имам нужда от много време,
Всичките спомени да възстановя,
Всички проблеми, скандали, тревоги.
Нямаше как всичко това да залича
Частиците пак си остават в мене.
Всяка секунда от този последен миг,
Всички лудории, лица и кошмари,
Дори и последният случаен ученик,
Оцелял навремето от скръбта от раздялата,
Би се разчувствал от песента...
Временно затаяваме дъх, блестват светкавици,
После море от апарати ни залива.
Костюмирани абитурентки, много красавици,
Всяка от които - божествено красива.
Временно спира забързания див живот за почивка,
После отново работа или безделия.
И тук сякаш в кривата на този живот следва извивка -
Идват много изпити и веселия.
Имам нужда, да забавя малко времето,
Всички спомени отново да преброя,
Всички проблеми, скандали, усмивки.
Истинското чувство в мен да установя,
Частиците да получат и те малко почивка.
Всяка секунда ни връща сякаш назад -
Там, където се събрахме преди години.
Как се върви помежду ни целия свят,
Оцелял временно от нашата обща скръб,
Която едвам се крие в песента ни...
Временно затаяваме дъх, блестват светкавици,
После море от апарати ни залива.
Тост за съдбата ни, много наздравици,
Всяка от които - безкрайно горчива.
Временно спира забързания див живот за почивка,
После отново работа или безделия.
И тук сякаш в кривата на този живот следва извивка -
Идват много изпити и веселия.
Идвам, идвам, не ме оставяйте сам,
Забавил съм времето, но то пак отива натам.
Бързам, ето ме с нови сили за приключения.
Идвам, идвам, не ме забравяйте там,
Запазил съм спомена, дори да не е голям.
Време е за нашето последно уединение.
Идвам, идвам...
Макар, че последните мигове са вече дошли
Идвам...
Секунди последни, има много сълзи
(Идвам...)
Последния изстрел, последния красък
"Не се сбогуваме" - отвърнаха
Частиците, потънали в блясък...
Имам нужда от много време,
Всичките спомени да възстановя,
Всички проблеми, скандали, тревоги.
Нямаше как всичко това да залича
Частиците пак си остават в мене.
Всяка секунда от този последен миг,
Всички лудории, лица и кошмари,
Дори и последният случаен ученик,
Оцелял навремето от скръбта от раздялата,
Би се разчувствал от песента...
Временно затаяваме дъх, блестват светкавици,
После море от апарати ни залива.
Костюмирани абитурентки, много красавици,
Всяка от които - божествено красива.
Временно спира забързания див живот за почивка,
После отново работа или безделия.
И тук сякаш в кривата на този живот следва извивка -
Идват много изпити и веселия.
Имам нужда, да забавя малко времето,
Всички спомени отново да преброя,
Всички проблеми, скандали, усмивки.
Истинското чувство в мен да установя,
Частиците да получат и те малко почивка.
Всяка секунда ни връща сякаш назад -
Там, където се събрахме преди години.
Как се върви помежду ни целия свят,
Оцелял временно от нашата обща скръб,
Която едвам се крие в песента ни...
Временно затаяваме дъх, блестват светкавици,
После море от апарати ни залива.
Тост за съдбата ни, много наздравици,
Всяка от които - безкрайно горчива.
Временно спира забързания див живот за почивка,
После отново работа или безделия.
И тук сякаш в кривата на този живот следва извивка -
Идват много изпити и веселия.
Идвам, идвам, не ме оставяйте сам,
Забавил съм времето, но то пак отива натам.
Бързам, ето ме с нови сили за приключения.
Идвам, идвам, не ме забравяйте там,
Запазил съм спомена, дори да не е голям.
Време е за нашето последно уединение.
Идвам, идвам...
Макар, че последните мигове са вече дошли
Идвам...
Секунди последни, има много сълзи
(Идвам...)
Последния изстрел, последния красък
"Не се сбогуваме" - отвърнаха
Частиците, потънали в блясък...
© Христо Андонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
После море от апарати ни залива.
Тост за съдбата ни, много наздравици,
Всяка от които - безкрайно горчива.
Хареса ми! 6