От нежните нюанси на лъчите,
на изгрева прекрасен сутринта,
се раждали в душите ни мечтите,
преследвани от нашите сърца.
Аз искам да прескоча небесата,
звездите да докосна през ноща,
на бенгалския им огън светлината,
да видя в тяхната искра.
А тя да ме откара към безкрая,
към огъня на хиляди слънца,
в очите им да видя рая,
в погледа им ангелска ръка.
Която да направи да политна,
там измежду звездната среда,
жажда за обич има неопитана,
в широк диапазон на любовта.
Ех..., не виждам где ви е края,
начало си имате, но нямате край,
и аз си мечтая, мечтая, мечтая...
Мечтите са душевен рай.
От нежните нюанси на лъчите,
на изгрева прекрасен сутринта,
се раждали в душите ни мечтите,
преследвани от нашите сърца.
© Иван Бодуров Все права защищены