Не искаш да ги четеш напук,
но поне един от тях задръж,
стиховете на един самоук –
не изгаряй всички наведнъж.
Чрез стиховете сърцето тъжи
и вярва в последната надежда,
единствено то живота държи
и отново да пиша то нарежда.
Нека минат много години
и ако тогава все още дишам,
от спомените бледосини –
за теб стихове пак ще пиша.
© Никица Христов Все права защищены