Посей ми звезди в необята,
прегърни ми времето бледо.
Донеси ми пеперуди и лято,
взриви заради мене торпедо.
Изсвири ми лилава соната,
открехни ми за малко небето.
Подари ми бял къс от луната,
побери ме после в сърцето.
В замяна поискай си нещо
от стихове, с изгарящи рими.
Или пък хлад – щом е горещо
в чаша, пълна с мартини...
© Ивелина каменова Все права защищены