Няма да ги изтрия, защо в тях има чувства, въпреки че са бълвоч.

 

Аз съм луд

Аз съм луд, мое момиче.

Сутрин се будя в твойте очи.

Тихо ти казвам " Аз те обичам".

Слънцето грее със златни лъчи.

 

Аз съм луд, Утро прекрасно.

Леко нагазвам в росни треви.

Пролет е, пролет цъфтяща.

Време за много щастливи мечти.

 

Аз съм луд, моя Надежда.

Гледам с очите на малко дете.

В мен радостта с усмивка поглежда.

Имам душа на щастливо момче.

 

Аз съм луд, луд съм,

защото те имам в сърцето.

Мъничка моя, ефирна Мечта.

 

 

Не ме мрази!

Не ме мрази!

Мигът едва ли ще е вечен.

Във него сме останали сами.

Обичаме се и светът е тъй далечен,

а огънят е в нас и ни гори.

 

Не ме мрази!

Когато връщайки се вечер.

Те гледам със угаснали очи,

защото делникът ми е обречен

на чужди болки и злини.

 

Не ме мрази!

Не съм усмихнатият клоун,

за който щастието е лъжи.

Илюзии, в които да повярвам,

че сбъдват се щастливите мечти.

 

Не ме мрази!

За туй, че аз съм лед и огън,

че в мен се борят мрак и светлина.

Животът ми от малък насочен,

да търся пътеводната звезда.

 

Не ме мрази!

Защото винаги ще те обичам,

дори и гневно гледайки във мен,

когато думичка едва изричам

и виждаш, че на дявола съм в плен.

 

Не ме мрази!

Защото любовта ми Бог я даде.

Да страдам и да съм щастлив.

Затова тя никога не ме предаде.

Животът с теб е винаги красив.

 

Не ме мрази!

Часовникът отчайващо тиктака.

Брои секундите преди да иззвъни.

Звънът камбанен никого не чака.

Оставаш сам и Бог ще ти прости.

 

Не ме мрази!

Омразата убива!

А искам да си жива!

... Вечно жива!

Обичаща ме всеки миг.

 

 

Снегът вали...

Снегът вали...

Кристалчета нежни,

замръзнали спомени.

... и всичко е вече във бяло.

Дори и кръстът със бяло врабче,

е целият в бели дантели.

Нима на мъртвите...

трябват им спомени...

Отново обгръща снегът,

с горещия студ

врабчето самотно.

 

 

Мечти
 

Да се събудиш в облак пеперуди
и да решиш да полетиш със тях,
когато изгрева полека,
прогонва нощния ти страх.
 

Да виждаш на леглото си до тебе
невинната усмивка на дете,
което цял живот си чакал
да те обича миг поне.
 

Да срещнеш първия му поглед
с блестящи слънчеви лъчи
и да протегнеш длан към него
с надежда за не сбъднати мечти.

 

Вечността

Обичах.

Обичам.

Ще обичам.

Са времената на един глагол.

Създал живота и рушил съдби.

Във трудните моменти дал надежда,

а после я отнел за миг.

Но истината твърдо е една,

че думата обичам е без време,

а времето и ... вечността!

 

 

Добро утро, Тъга

Добро утро, Тъга.

Пак те намирам в моята стая.

Седнала тихо, отново сама.

Снощи до късно говорихме зная.

Ти ми разказа за твойта съдба.

 

Аз пък открих я цялата в мене.

 

Днес ще поседнем на чаша кафе.

Пак ще говоря, а ти мълчалива.

Заедно ний ще търсим небе,

в него и ти да бъдеш щастлива.

 

Странно, безкрайно синьо поле,

Гдето мечтите са облаци бели.

Там Светлина във нас ни зове.

Има Любов за надеждите смели..

 

Добро утро, Тъга.

 

Днес е денят, когато...

Ще станеш Усмивка.

 

 

Стопявам се...

Стопявам се...

Като мъгла във ранно утро.

Като мечтана и несбъдната любов.

Като свещица с восъка протекъл

и като облак в слънчевия ден.

 

Стопявам се...

В сърцето, в мислите ти,

в спомените даже.

 

Стопявам се...

А може би оставам.

 

И пеперудите са вече отлетели

И да заспиш, когато уморени

отлитат пеперудите в нощта.

Когато от Луна огрени

изплуват сенките на любовта.

 

Да виждаш седнала до тебе,

единствено унила самота.

Със спомени за миналото време.

Оставящи безмилостно скръбта.

 

Да гледаш дълго с нежна обич

звезди искрящи в вечерта.

И полетиш самотен към небето,

където е щастлива любовта.

 

А пеперудите кръжат в дъгата.

Преливаща, красива във нощта.

 

 

Добър вечер

Добър вечер, моя Любов.

Тази нощ си сребристо красива.

Във небето със цвят абанос,

Ти звезда си сияйно щастлива.

 

Аз подадох ти нежно ръка

и политнахме двама в ефира.

Танц танцувахме до сутринта.

Валс, във който времето спира.

 

Колко крехка си в мойте ръце.

Малко, светещо звездно момиче.

Как усещам туптящо сърце.

И прегръщам те...

Аз те обичам!

 

Сърна

Шосе и нощна тъмнина.

Блестящи фарове.

Пълзяща, призрачна мъгла.

 

Сърна, очи и някакъв въпрос.

А после трясък в тишината.

 

Кошутата изчезна в мрака.

 

Прах и Светлина

 Китара, музика и разпилени ноти.

Живот, безсмислен в самота.

Въпроси, отговори, мисли скрити.

Сред хора, улици, изпълнени със пустота.

Нощта със страх, убийствената тишина.

Любов, омраза, прах и вятър.

А после ярка светлина.

И обичта от Него те обгръща.

 

 

Събуждам се

Събуждам се...

Изпивам глътка, сутрешно кафе.

На масата една муха се чисти.

Във ъгъла самотен паяк, мрежа си плете.

Главата ми е с разпилени мисли.

 

Излизам...

Шум от множество коли.

Едно врабче подскача пред  вратата.

Дървета, клони, слънцето блести.

Прашинки, вятъра и празнотата.

 

Вървя...

По тротоара сив поток.

От хора и наведени глави.

Красива котка прави елегантен скок.

В контейнер със изхвърлени мечти.

 

Дали съм жив...

Или живея в странен сън.

Където всичко плува в самота.

Ще се събудя, ще изляза вън.

И там ще ме прегърне Любовта

 

 

Аз те обичам и...

 

Аз съм запомнил мое дете.

Звездните нощи, прекрасно небе.

 

Там на тревата легнали двама.

Етера носеше странна измама.

 

Обич танцуваше горе в звездите.

Бяхме прегърнали само мечтите.

Имахме целия свят във душите.

Чувахме тихия звук на щурците.

Аз и ти бяхме си ние самите.

Милвахме другия с обич в очите.

 

Искахме… Искахме…

 

 

 

Недопити чаши

Нощта е оникс.

Небето, звездни водопади.

И тишината, петолиние без ноти.

 

Бутилка празна.

Кристални, недопити чаши.

И кехлибар с мехурчета мечти.

 

Самотна среща.

Погледи, горещи страсти.

Ръце докоснати от любовта.

 

Раздяла... пепел.

Свещи догорели.

И спомени потънали във прах.

 

А върху масата...

Две недопити чаши...

 

 

Сивота

Няма истина, няма лъжа.

Няма обич и силна омраза.

Има само живот суета

и безсмислени думи на Аза.

 

Шумни улици, прах, самота.

Хора тъжни вървят без посока.

И изчезна далеч любовта.

Сух навеки остана потока.

 

Не потърсени бродят мечти

и небето е в облаци цяло.

По земята умират съдби

и снежинки покриват ги в бяло.

 

Тихо плаче облакът сив.

Със сълзите на нашта умора

и живота остана щастлив,

за отдавна изчезнали хора.

 

Животът ми е...

Животът ми е късна есен

с безброй окапали листа.

Животът ми е тъжна песен

с недоизказани слова.

 

Животът ми е стих без рима

и хаос от объркани неща.

Животът ми е обичта необозрима

със щастие и мъничко тъга.

 

Животът ми е...

Пътят към смъртта,

която е живот във вечността.

 

Събуждам се...

Събуждам се,

душата ми

остава във съня.

 

Изплашена е,

да не те

загуби.

 

Потърсих те,

но любовта.

Ме връщаше

отново във съня.

 

 

Да се сбогуваме

Да се сбогуваме...

Преди животът,

да ни е превърнал в прах.

Да се сбогуваме...

Когато сме щастливи,

усмихнати загледани в небето.

Когато милвам твоите коси

и устните ти нежно ги целувам.

Когато виждам пламъка във твоите очи

и вярата, че с теб ще бъда вечно.

Когато всичко в светлина искри

и любовта е яркото ни слънце.

Да се сбогуваме....

Да се сбогуваме сега.

 

 

Замръзнали сълзи

Снегът отново вали.

Отново е всичко във бяло.

И пак сърцето боли.

И пак е времето спряло.

 

Самотно място за тъжни души.

Самотен крясък на птица.

И тъжно снегът си вали.

И тъжно животът отлита.

 

Отново снегът си вали.

Отново...

Танцуват бели сълзи.

Замръзнали в времето спряло.

 

Щастлива

Щастливата муха месарка

откри, че най-удобно е

да кацаш върху труп,

защото никога не ще удари,

а става и за ядене,

пък и да нахраниш друг!

 

Искаше...

Искаше огън,

до който да седнеш.

Дадох ти клада,

в която горях.

 

Искаше днес,

мигът, в който живеем.

Дадох ти утре,

И цялата вечност.

 

Искаше радост,

да бъдеш щастлива.

Дадох ти щастие,

там в небесата.

 

Искаше нежност,

която да чувстваш.

Дадох любов,

със име Душа.

 

Искаше мен,

да бъда реален.

Дадох звезда,

и частица от Бог.

 

Искаше нещо.

Какво ли...?

Искаше обич,

която я имаш.

 

Тишината

Тишината на пръсти навлиза в душата ми,

като нямо дете ми показва простора.

С нея седнали, гледаме залеза.

И щастливи сме в таз немота.

 

После сплели ръце бавно тръгваме.

Там, където нощта ни разделя

И  в тъмата ний ще си  кажем.

Тези думи скрити в мечти.

Липсваш ми...

 

 

Краят остава за вас...

Потоци лава, облаци и тъмнина.

Светът отчайващо загива.

Човеци бродят в самота,

която бавно ги убива.

 

Живеят в някакъв измислен свят

на щастие и материална радост.

Така не виждат истинския ад,

където губят свойта младост.

 

Копнеят за прегръдка и любов,

но тя да е измислена и виртуална.

На истинската и обръщат гръб,

защото смятат, че е нереална.

 

Мечтите им за този свят

простират се до вили, къщи.

За тях големият комат

не стига и душата им се мръщи.

 

Оставили са истинския Бог.

Издигат храмове и църкви.

Да хранят вътрешният скот,

покриващ "Истината" в злато.

 

Светът от Него сътворен

сага разпънат е на Кръста.

Плътта умира всеки ден.

Синът Му сочи ни със пръстта.

 

Не виждаме, умираме сами.

Избягали от Светлината.

Във нищото изгубени души.

Изчезват в тъмнината.

 

 

Отново жив...

Усещал ли си, че сърцето спира.

Как във гърдите зейва празнота.

Нахлуват ужас, непосилна болка

Разбиваща светът във самота.

 

И удар... После пак и пак...

Сърцето е забравило да бие.

Пътечка права, синкавият знак.

Мониторът отчаяно си вие.

 

Сред странна бяла светлина.

В миг появява се, изчезва.

Жена ... Останала сама.

Ръце протяга със надежда...

 

Докосва те, леда руши...

Сърцето свива се, изглежда.

Започва бавно да тупти...

Живот...  любов… надежда.

 

Приказно ми е ...

Ходя по полянка цветна.

Що мечта ми е заветна.

 

Припкат мънички сърнички,

пеят сладкогласи птички.

 

И реди си там джудженце,

всяко лъскаво парченце,

да направи огледало,

със магия да е цяло.

 

В него прелестните феи,

със букети с орхидеи.

Да се гледат във захлас.

Танц танцуват в този час.

 

Хвъркат пеперудки бели,

като облачета полудели.

Кацат върху малък храст.

Той букет ще е за вас.

 

Вън е хубав слънчев ден.

Приказно ми е на мен !!!

 

Безвремие

Няма утре...

Няма и днес.

Щом денят ти е,

наниз от спомени.

Избелели картини,

потънали в прах

на отминал живот,

той е вече без смисъл.

Даже твоето вчера,

на път е със сак,

носещ пъзел,

от сивото минало.

 

Силуетът му, вече далеч

е останал самотен до залеза.

Обграден с ореол от лъчи,

на залязващо слънце навеки.

 

Валс

Прегърни ме, завърти се,

Превърни и мен във танц.

Целуни ме, наслади се.

Музиката е във нас.

 

Усети ме , отпусни се.

Полети със мен в нощта.

Обърни се, усмихни се.

Рой звезди, не си сама.

 

Погледни ме, приюти се,

Ний едно сме в този свят.

Представи си, размечтай се,

Бяла обич, като цвят.

 

Залюби ме, пожелай си,

Заедно в едно сърце.

Приеми ме, разтопи се,

Леки сме, като перце.

 

Обикни ме, обикни ме.

В нашия самотен валс.

Влюбени и сме щастливи.

Аз и ти... живот за нас.

 

 

Времето е спряло

Събудих се във странен свят,

където времето е спряло.

Пчеличка върху пъстър цвят

телце е в полета замряло.

 

Блестяща капчица роса

във въздуха е полетяла

Търкулнала се от листа

сълза на времето е стала.

 

Целувка, устни долепени.

Очи изпълнени с любов.

С звезди са сякаш осветени.

Беззвучни са, в ефира зов.

 

Любов, прекрасна пеперуда.

Блестяща в слънчеви лъчи.

Пречупена е някаква заблуда.

Несбъднати, изчезнали мечти.

 

Премигнах и светът отново.

Раздвижи се във сивия поток.

Реалността съня изтръгна

и вече съм във бързия живот.

 

Сънувах те

Сънувах те, като роса,

когато ходя сред полето.

Като намокрена в дъжда коса.

Ухаеща на бриза от морето.

 

Сънувах те, като целувка,

когато  устни нежно долепи.

Като едва докосната милувка

очаквана във мрачни дни.

 

Сънувах те, като звезда,

която грее в тъмното небе.

Далечно светеща мечта.

Пулсиращо душата ми зове.

 

Сънувах те, но се събудих.

От силна светлина в нощта.

Видях, че сред звездите грее,

изпълнена със цветове дъга.

 

Зарево над реката

 

Горят над реката дърветата.

Скрепили два бряга в едно.

Разгаря тез пламъци вятъра.

Родени от странна любов.

 

Реката напевно говори си,

унесена в своята мисъл.

И мрачни искрите угасват си

припламват сега за последно.

 

Завинаги помни реката,

останаха вечни сред блясъка.

Шепа сълзи, искрите от смях.

Разпилени безредно на пясъка.

 

Няма обич на тази планета,

Щом разделят я толкова реки.

И остават на двата им бряга.

Наранени от обич души.

 

Нощта

С тихи стъпки на черна пантера,

бавно идва към мене нощта.

Във небето танцува химера

със звезди върху тъмна коса.

Нежен полъх на вятъра гали

тъжни мисли от дългия ден.

Той искрица в душата запали.

Светла обич останала в мен.

С аромат на липи ме обгърна

лятна фея родена в мечти.

И нощта в светлина се превърна

за усетили обич души.

 

.

Нов път

Да падаш с крила обгорени
Да виждаш света как под теб
шуми и проблясва нехайно,
същински пропаднал вертеп.
 

И въздухът свири отнася
картини, мечти и любов,
а Господ ръка не поднася
далече е мрачният гроб!
 

Да пъплиш, да стенеш и молиш...
пак удари, болка и гняв...
Безсмъртното Аз пак е до тебе,
да търси живота без грях.

 

Живот

Накуцвайки ходим във кръг
Повтаряйки- Има живот!
Забравили тежкият път
довел ни до мисъл на скот.
 

И ровим във спомени стари
да търсим енергия пак
да можем отново да кажем
ИМА ЖИВОТ!

 

 

Отражение

Погледнах в очите на Бога.
Видях... сълза да блести.
И после открих, че във нея,
смирено навела глава,
стояща самотно в безкрая
отразена бе моята душа.

 

 

Ти помниш ли...

Ти помниш ли, когато те целунах,

как устните ми те изпълниха със топлина,

как кротко във очите ти потънах,

а там проблесна малка светлина.

 

Ти помниш ли, че те със сърце прегърнах.

Усетих тялото ти... бързия ти пулс.

и с аромат на теменужки ме обгърна,

... тъй пагубен е първият импулс.

 

Ти помниш ли, ръце в косите ти зарових,

почувствах меката им красота,

и целия в вълните им потънах,

душата ми щастлива е от радостта.

 

Ти помниш ли...Едва ли...

Та ти си само прелестна мечта.

Божествен сън на светлината.

Ефирна, чиста, като любовта.