Тя е спряла на прага и наднича през входа.
Бе прогонена някога от случайни успехи.
Сто години без мене самотата е бродила
и се връща, измъчена, да подири утеха.
С изкривена усмивка аз вратата отварям.
Пак сервирам кафе върху празната маса.
И наливам уиски. Двете палим цигара.
Аз я гледам очакващо. Тя - с нахална гримаса.
Аз се правя на силна, тя - на много отракана.
Две заучени пози на самотни принцеси.
И прекрасно си знаем, че това е театър,
в който всяка се учи да играе нечестно. ...